Хан Кубрат

Хан Кубрат

Хан Кубрат произхожда от рода Дуло и е вожд на най голямото  българско племе уногондури. По всяка вероятност уногондурите  са обединение на старите утигури и оногури. Кубрат е известен с това, че обединява повечето прабългарски племена на север от Кавказ и Черно море и създава Стара Велика България. Преди хан Кубрат българските племена са разпокъсани и разделени на два основни клона: западен, в който живеят кутригурите под аварска хегемония и източен, в който живеят утигурите и оногурите (и други български племена)  намиращи се под хегемонията на западния тюркски хаганат.
                                                                                             

Кубрат е роден около 605 година и почива около 665г. като според именика на българските ханове той управлява 60 години и е наричан също така Курт. Пристига в Константинопол през 619г. заедно с вуйчо си Органа и прекарва тук младежките си години. Някои учени твърдят, че е бил покръстен.[1] От това време датира и приятелство му с бъдещия император Ираклий. Кубрат се завръща в родните си земи вероятно след смърта на Органа през 631г. подтикван от Византия която също преследва своите цели. Кубрат се изправя пред трудната задача да извоюва независимост за разпокъсаните и разединени български племена.

Около 632г. той унищожава всички остатъци от властта на западните тюрки и става пълновластен господар на българите уногондури (или хуногондури). Този акт на държавна независимост е признат от Византия (Източната Римска Империя) и така завършил първият  етап от обединението на разпокъсаните български племена живеещи северно и източно от Азовски море в една централизирана държава, начело с владетел от царственият род Дуло.  

Йоан Никиуски пише, че Кубрат бил господар на всички хуни [2]

Вторият етап обхваща обединението на българите живеещи на север от Придунавието и намиращи се под властта на силния Аварски хаганат. През 631-632г. във върха на Аварският хаганат избухнали междуособици, породени от опита на българската аристокрация сред българите кутригури да овладее властта в хаганата. Както научаваме от патриарх Никофор Кубрат прогонва войската на аварите от българските земи, присъединява кутригурите и други прабългарски племена и по този начин създава Стара Велика България. Съдейки от разказа на хрониста виждаме, че Кубрат е считал земите на Долни Дунав за свои наследствени тоест те са били във владение от векове на предците му. За това свидетелства и именика на българските ханове където се указва, че те управлявали цели 515г. от другата (северната) страна на Дунава. По всичко личи, че Източната Римска Империя (Византия) е признавала това му право. Победата на Кубрат и българите над аварите е било събитие с дълготрайни последици за историята на Европа и региона и поради това този велик мъж е отбелязван многократно от всички летописци на епохата.
               
Така била създадена Стара Велика България която обхващала големи територии между реките

Стара Велика България  

Волга (изток) и Дунав (запад) на юг тя достигала Кавказ а на север е трудно да се определят нейните граници. Столица на държавата станал град Фанагория на Таманският полуостров. Според археологическите проучвания Фанагория е бил един от най-големите градове на своето време. През 635г. хан Кубрат изпратил делегация в Константинопол  и между Велика България и Византия бил сключен мирен договор. Император Ираклий почел с много дарове могъщия български владетел и го удостоил с високата титла патриций. След смъртта на императора през 641г. хан Кубрат станал покровител на неговата вдовица и сина му в династичните борби за власт разтърсили Византия.

Легендата за хан Кубрат и синовете му

Легендата разказва, че на смъртният си одър хан Кубрат повикал синовете си, за да им каже нещо важно. Наредили се синовете на великият владетел около баща си и зачакали да чуят последния му завет. Старият цар им показал сноп стрели и приканил всеки един от синовете си да се опита да  счупи снопа. Опитали те да счупят снопа но колкото и  усърдно да се опитвали на никого от синовете това не се отдало. Тогава Кубрат развързал снопа и започнал за чупи стрелите една по една. После вдигнал поглед към младите български благородници и им казал: "Докато сте заедно и се поддържате ще сте като този сноп стрели, никой няма да може да ви победи. Разделите ли се, ставате слаби и ще бъдете покорени лесно от всеки враг, знайте, че силата се крепи на единството!

И до ден днешен върху българският парламент е изписана заръката на хан Кубрат: "Съединението прави силата"

Залезът на Стара Велика България 

В края на царуването на хан Кубрат над Велика България надвиснали тъмни облаци. От степите източно от Каспийско море нахлули хазарите които били значителна военна сила за своето време. За нов владетел на българите след смъртта на Кубрат бил коронован най-големият му син Бат Баян. Неговите усилия да спре хазарското нашествие се оказват неуспешни. Тогава синовете на хан Кубрат решили да се разделят въпреки заръката на баща им. Най-големият от синовете, Батбаян остава в степите северно от Азовско море и организира отбрана срещу хазарите но в крайна сметка е подчинен от Хазарския каганат. Петият от синовете, Алцек мигрира в Италия, а Кубер се присъединява към аварите в централна Европа. Котраг, вторият син на Кубрат, мигрира към средното течение на река Волга, където основава Волжка България която просъществува до 13 век когато е покорена от монголската Златна орда. Третият син, Аспарух мигрира към устието на р.Дунав и завзема Малка Скития, откривайки за прабългарите път към Мизия където те впоследствие създават Първата българска държава след Битката при Онгъла. През 681г. тя е призната официално от Византийската империя.

Съкровището от Малая Перешчепина

                                                                                                                 

Пръстените с монограми на хан Кубрат

През 1912г. в Украйна южно от град Полтава е открито съкровище датирано към средата на 7ми век и принадлежало на Кубрат. Най важните предмети са трите пръстени с монограми на хан Кубрат доказващи българската принадлежност на съкровището. Съкровището съдържа над 50 кг. разнообразни златни и сребърни предмети като саби, катарами, съдове за миене, чаши, кани, блюда и накити. Някои изследователи предполагат, че там е погребан хан Кубрат или поне знатен аристократ но тъй като съкровището е открито и първоначално изкопано от местни селяни а не професионални археолози тази теза е съмнителна тай като не се знае точното първоначално разположение на предметите. По-вероятно е обаче то да е просто укрито съкровище от отстъпващите на запад българи които просто са го закопали за да не попадне то в ръцете на хазарите.          

Източници за хан Кубрат 

1. История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие, Васил Н. Златарски, стр. 130-145 :  "Ето какво пише епископ Иван Никиуски:
„Кубрат... беше кръстен още в детинството си и приет в недрата на християнстото в Цариград и бе израсъл при императорския двор.”

2. A history of the First Bulgarian Empire, Book I THE CHILDREN OF THE HUNS, Steven Runciman, стр. 13