Copyrighted.com Registered & Protected  EWYF-AUCZ-AAR8-HLZT Bulgarians

Pages

Wednesday, October 19, 2016

Произход на Българите

Настоящата статия цели да изясни произхода на българите и да се противопостави на лъжите които Уикипедия в лицето на македонският помак Jingiby и неговите платени ибрикчии-администратори Iliev, Vodnokon4e, Петър Петров, Nk (Спас Колев) разпространяват от страниците на Уикипедия. Наздраве!

Произходът на прабългарите и тяхната родина все още са обект на научни изследвания, като темата генерира многожество хипотези и бурни спорове. Прабългарите (наричани още протобългари, или просто българи както те самите наричали себе си) са един от трите етнически компоненти участвали във формирането на съвременните българи (другите два са траки и славяни). Споменати са писмено за пръв път през 354 AD от Анонимен римски хронограф като хора живеещи на север от планината Кавказ и на запад от река Волга. Те нахлуват в Европа заедно с хуните около 370 AD,[0] и отстъпвайки с хуните около 460 AD те се връщат обратно в района на север и на изток от Азовско море.[1][2][3]

Хуните 


Около 370 г. група номадни племена наричани хуни нахлуват в Източна Европа. Идвайки от изток, те бързо построяват огромна империя в Централна Европа която достига своя връх под ръководството на Атила (444-453 А. Д.), техният най известен вожд, наричан още Бич Божи от религиозните римляни . Внезапната смърт на Атила, последвана от вътрешна борба за власт между синовете му които са победени в битката при Недао (все още неидентифицирана река в Унгария) през 455г. слагат край на хунската империя. Малко по-късно, както научаваме от готският историк Йорданес хуните се връщат към своята "вътрешна" територия около река Днепър (Украйна), където се реорганизира по-малки мащаби. [4] Хуните продължават да се споменават често и през 6 век под различни племенни имена като утигури, кутригури, оногури, българи, сабири и други. 

Хуните и бурното им нахлуване в Европа е история която често е била разказвана. Но откъде идват те и къде се разпиляват след това ​​са въпроси забулени в мистерия. Някои казват, че те са били хунну, расата която е била терор за Китай и заради която е построена великата китайска стена, една хипотеза предложена за първи път от френския синолог J. Deguignes през 1748; обаче готите които познават хуните най-добре разказват различна история. Те разказват за нечестиви вещици които готският цар Филимер прогонва от своето скитско царство, който при своите странствания се смешават със злите духове на пустинята и от този див съюз биват родени хуните. В тази статия ще се опитаме да надникнем в тайните които висят над степите за да видим дали можем да открием които са били тези хуни и българи чиито окончателно идване през 4ти век променя толкова трайно и дълбоко историята на Европа. В края на нашето изследванеще видим, че както готската легенда така и гениалната хипотеза на Deguignes са всъщност верни. Хуните винаги са присъствали в хвалбите на всеки войнствен народ; Атила е гордо наричан поне братовчед, ако не дядо от всички тях; но от всички тези претенции изглежда, че българите имат най-добро основание: кръвта на Бича Божи сега тече в долините на Балкана разредена от времето и пасторалните славяни. [5]

Българите


Стара Велика България наследява Патрия Оногурия и обединява основните български племена Утигури, Кутригури и Оногури
Стара Велика България наследява Патрия Оногурия

Утигури или Булгар Вунд (vh'ndur, Vanand) е името използвано през 6 век от историци и географи като Мовсес Хоренаци, Прокопий Кесарийски и неговите последователи Агатий, Менандър и Теофилакт Симоката за да се позовават на източния клон на българите които наследяват империята на хуните по бреговете на Черно море и на север от него, също така наричана и Патрия Оногурия.[6][7] Късноантичните историци използват имената на хуни, българи, кутригури и утигури като взаимозаменяеми термини,[8][9][10][11][12][13][14][15][16][17] което е причината много съвременни историци да използват термина хуно-българи.[18][19] Според Прокопий, Агатий и Менандър утигурите и техните роднини кутригури са хуни, облечени са по един и същ начин и имат един и същ език.[20][21][22][23][24] Утигури, кутригури и оногури са по всяка вероятност идентични с българите.[25][26][27][28][29][30][31] Много историци считат утигурите и кутригурите за наследници на империята на хуните на изток, на територията на днешна Украйна, където хуните се отдръпват след смъртта на Атила.[32][33] Менандър Protector споменава през 6-ти век утигурски лидер наречен Сандилх.[34][35] По-късно тези българи от степите северно от Черно море попадат под контрола на западният тюркски хаганат. Те биват наричани и с името Уногондури.[36] В началото на 7 век, хан Кубрат от клана Дуло е "владетел на Уногундурите" и основател на Стара Велика България.[37][38][39]

Според много историци българите утигури представят понтийско-Кубанската част на хунската империя и са били управлявани от потомците на Атила чрез третият му син Ернах, наричан Ирник в Именник на българските ханове.[40][41][42]

                      

Хуните - втори поглед


Римските историци Темистий(317-390), Клавдий(370-404), а по-късно Прокопий(500-560) наричат хуните Масагети.[43] Хуните са наричани Масагети също от Амвросий Медиолански(340-397), Децим Магн Авзоний(310- 394), Синезий(373-414), Захарий Митиленски(465-535), Велизарий(500-565), Евагрий Схоластик(6 век) и други. Същевременно обаче някои историци споменават хуните и масагетите заедно, но все пак като отделни групи хора. Например Йероним Блажени ни разказва за големият хунски поход в Сирия и Армения от 395г. че "пълчища хуни и ужасните масагети изпълниха цялата земя с кланета". [44] Маенчен-Хелфен също отбелязва в своята известна монография, че въпреки че римляните наричат масагетите с името хуни, все пак не масагетите а именно хуните нападат аланите и готите.[45] Според Пулейбланк европейските хуни се състоят от две групи племена с различен етнически произход, като управляващата група която пренася името "хуни" в Европа е пряко свързана с хунну(азиатските хуни познати ни от китайската история).[46]  Защо масагети обаче? През 4ти век не е имало масагети които са познати от разказите на Херодот и Страбон от 5ти век преди новата ера. Оказва се, че масагетите заедно с други индоскитски племена, вероятно притискани от разширяващата се персийска империя и последвалата експанзия на Александър Македонски в средна Азия, се прехвърлят в северен Китай където са наричани с името Юеджи. И наистина много учени като Александър Кънингам, Дахия(1980, 23) и Едгар Кноблох(2001, 15) идентифицират Масагетите с големите юеджи: Da Yuezhi > Ta-Yue-ti (Големи Лунни Хора) > Ta-Gweti> Massa-Getae > Масагети. Дахия пише за Масагетите и Тисагетите(Thyssagetae): "Тези Гути хора се делят на две части, на Ta-Yue-Che и Сиао-Yue-Che, съвсем точно съответстващи на Масагетите и Тисагетите(Thyssagetae)) на Херодот ..." (Dahiya 1980, 23). Тисагетите(Thyssagetae) които са известни като Малките гети, съвпадат с Xiao юеджи, което означава, малки юеджи.[47] Джеймс Малори и Виктор Мейър също подкрепят тази идентификация и пишат в своята книга: " Големите юеджи или в по-ранно произношение d'ad-ngiwat-tieg изглежда са едни и същи с Масагетите които обитават оазисите и степите на Западна Централна Азия от времето на Херодот; тук Маса е в значението на иранската дума за "Голям", оттам " Големи гети."..."[48][49][50][51]


Утигури - произход и етимология

 

Хунски изкуствено деформиран череп-кръгов тип деформация
Изкуствено деформиран череп-кръгов тип деформация
Разпространението на обичая на изкуствена черепна деформация съвпада с движението на хуните
Разпространението на обичая на изкуствена
черепна деформация съвпада с движението на хуните
Едвин Пулейбланк идентифицира утигурите като едно от племената на юеджите.[52] Идентификацията е подкрепяна от Юрий Зуев и някои български историци и изследователи. Според Пулейбланк и Зуев утигурите на Менандер са Ути и думата Ути е била истинският прототип на транскрипцията на името Юеджи: Uechji < ngiwat-tie < uti.[53][54][55]

Изкуствената черепна деформация е умишлено постоянно изменение на формата на главата през периода на детството. Тя е уникална измежду другите модификации на тялото с това, че е необратим акт извършван от възрастни върху деца. Формата на главата не може да се промени в зряла възраст тъй като черепните кости на възрастните са слети заедно и вече не са податливи на промяна. Изкуствената черепна деформация е ценен културен артефакт за проследяване на хуните и прабългарите обратно във времето. Според Ото Менхен-Хелфен изкуствено деформираните черепи в прабългарските гробове не могат да бъдат различени от тези в гробовете на сарматизирани тюрки или тюркизирани сармати в след-Атиловите гробове в южно-руските степи.[56] Хуните и прабългарите са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в изключително висока степен[57] и този тип деформация е използван за да се проследи пътя на миграция на хуните от северен Китай през централно-азиатските степи и впоследствие до степите на южна Русия. Според Яблонски кръговата модификация на изкуствената черепна деформация се появява за първи път в цетрална Азия в края на първи век BC и е етнически атрибут на ранните хуни.

Разпределението на кръгово деформираните черепи съвпада с движението на хуните.[58] Изследванията на кръгово-деформирани черепи извършени и от други автори също подкрепят това заключение.[59] Хората които са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в централна Азия са юеджите и техните наследници Кушаните.[60][61][62][63] Миграцията на юеджите от северен Китай е исторически добре документирана[64] и съвпада с разпределението на кръгово деформираните черепи. Според Ото Менхен-Хелфен групи племена на юеджите достигат степите северно от Кавказ и бреговете на Черно море още през 1 век BC.[65]

Обичаят на изкуствена черепна деформация в Европа през миграционният период е разпространен на 6 етапа като разпределението на изкуствено деформираните черепи съвпада с миграцията на хуните. Новите таксономични анализи на изкуствено деформирани черепи от 5-6 век AD (хуно-германски период) намерени в североизточна Унгария показват, че нито един от тях няма монголоидни черти и всички черепи принадлежат на голямата европеидна раса, но по-нататъшна идентификация е невъзможна.[66] Хуните, прото-българите и част от юеджите споделят общи погребални практики като плитки погребални ями, ями с ниши и северна ориентация на гробовете.[67]

Композитният лък, оръжието с което хуните вземат военен превес над Римската империя, е пренесено в Бактрия от юеджите (Yuezhi но също така Yüeh-Chih, или Uechji при някои автори) около 130 BC.[70]

Генетични тестове: прабългари


Въпреки, че много учени допускат, че прабългарите са тюркски племена от Централна Азия, съвременните генетични тестове показват принадлежност към европейското и западното-евроазиатско население.[71] Филогенетичният анализ на древни ДНК проби показват, че митохондриалните ДНК хаплогрупи се класифицират като европейски и западно-евразийски и предполагат западно-евразийски майчин произход на прабългарите, както и генетично сходство между прабългарите и съвременни българи.[72] Y-хромозомните генетични тестове показват, че общ бащин произход на прабългарите и алтайското и централно-азиатското тюркоезично население или не съществува или е пренебрежим.[73]

Генетични тестове: Таримска котловина - България

Хаплогрупата Е-M35 е местна за Балканският полуостров
Хаплогрупата Е-M35 е местна за Балканският полуостров
Хаплогрупата I-M170 е местна за Балканският полуостров
Хаплогрупата I-M170 е местна за Балканският полуостров

Произходът на тохарите и свързаните с тях юеджи е спорна тема. Въпреки това някои обстоятелства могат да бъдат изяснени. Съвременните учени обикновено предполагат, че те са говорили тохарски езици, но тохарският език е засвидетелстван през 8 век AD или около 3000 години след най-ранната поява на европеиди в района на Таримската котловина и Синдзян, северен Китай. Допускането за лингвистична приемственост не е подходяща позиция по подразбиране, особено когато липсват прeки доказателства. Има данни, че европеидното население в Таримският басейн e било смесено с монголоидно население още през ранната бронзова епоха (поне в тяхната митохондриална ДНК).[74] Това намалява нашата увереност, че те са говорели индо-европейски език. Опит да се открие произхода на тохарите е направен чрез внимателно сортиране на Y-хромозомната линия на днешното уйгурско населението на Синдзян за което се предполага, че е абсорбирало предтюркските жители на региона. С премахването на евроазиатските линии които е вероятно да бъдат свързани с хунну, монголите, уйгурите и не-тохарски източници (като ирански и други нетипични за района), филогеографският анализ оставя три кандидат-хаплогрупи: J2-M172, R1a1a-M17 , R1b-M343 (и нейната основна R-M269 подгрупа).[75] Около 80% от общата генетична вариация на съвременните българи попада в хаплогрупите J-M172, R-M17, R-M269, и E-M35, I-M170 .[76] Тъй като хаплогрупите E-M35 и I-M170 са местни за Балканският полуостров преди идването на прабългарите, това води до извода, че е налице изоморфно съответствие между хаплогрупите които могат да бъдат свързани с тохарите юеджи и хаплогрупите които могат да бъдат асоциирани с прабългарите. Изводът корелира с историческите данни, че съвременните българи имат три етнически предци - прабългари, славяни и траки.

Според изследване на Хемфил и Джеймс Малори в Таримската котловина са били представени два антропологични вида индоевропейци, като единият е много близък до източно-средиземноморското население. Същият този тип е засвидетелстван и в Бактрия.[77]

Юеджите


Юеджите(Yuezhi) в северен Китай/Таримска котловина преди миграцията
Юеджите(Yuezhi) в северен Китай/Таримска котловина преди миграцията

Юеджите(Yue-Chi) през 1-2 век след заселването им в Бактрия

Прабългарите- миграции в западна Евразия и Европа
Прабългарите- миграции в западна Евразия и Европа

Юеджите са записани в китайските хроники през периода на воюващите държави (495-221 В. С.) като номадни племена живеещи в земите на западният регион, по-специално около Дунхуан и Гуачжоу. Юеджите завземат областа Дунхуан и постепенно стават много силна нация в северозападната част на Китай. В записките Ханшу е отбелязано: " Големите Юеджи са номадска орда. Те се движат наоколо със добитъка си и имат същите обичаи като тези на хунну. Тъй като техните войници са повече от сто хиляди, те са силни и презират хунну В... миналото, те са живели в района между Дунхуан и Килиян [планина] (южно от коридора Хъси). "Юеджите са толкова силни, че хунну монарха Тоуман дори изпраща големия си син Моду като заложник на юеджите. Юеджите често атакуват съседните им усуни заради роби и пасища. Усуните първоначално са живели заедно с юеджите в района между Дунхуан и Килиян (планина). Юеджите атакуват усуните, убиват техният монарх Нандуми и завземат неговата територия. Синът на Нандуми, Кунмо избягва при хунну и е отгледан от техният монарх. Постепенно хунну стават все по-силни и избухва война между тях и Юечжите. Имало е най-малко четири войни между юеджите и хунну според китайските хроники. Първата война избухва по време на царуването на хунну монарха Тоуман на (който умира през 209 B.C), който внезапно напада юеджите. Юеджите искали да убият Моду, сина на Тоуман когото държат като заложник при тях, но Моду откраднал добър кон от тях и успял да избяга в страната си. Както изглежда, хунну не побеждават юеджите в тази първа война. Втората война е била през 7-та година от царуването на Моду (203 г. пр). При тази война голяма част от територията която първоначално принадлежала на юеджите е завладяна от хунну и хегемонията на юеджите започна да се разклаща. Третата войната вероятно е през 176 г. пр.н.е. (или малко преди това) и юеджите понасят тежка загуба.Четвъртата война вероятно е по времето на царуване на хунну монарха Лаошан (174 пр.н.е.-166 пр.н.е.) и e катастрофална за юеджите, царят им е убит и от черепа му е направена питейна чаша. Вероятно около 165 BC голяма част от юеджите мигрират от Таримския басейн на запад към Фергана, като най-накрая се установяват в Трансоксиана и Бактрия.[78][79]
Трудно е да се каже дали юеджите следва да бъде включени в категорията на урало-алтайските племена като тюрки или хуни. Нищо не е известно за техният език. Съдейки по физическия тип представен на Кушански монети, външният им вид е по-скоро тюркски отколкото монголски или угро-фински. Някои авторитети считат, че името Турушка или Турукха с което са ги наричали индийските автори е още едно доказателство за връзката им с тюрките. Но името тюрки и тяхната национална идентичност изглежда се отнася към средата на 5-ти век, така че вероятно е анахронизъм да се причисляват юеджите към тюркските племена. Възможно е обаче юеджите и тюрките да са паралелно развили се подобни или дори първоначално идентични племена. Някои автори считат, че Юеджите са Гети и че първоначалната форма на името е Утит или Гет, като вероятно се появява и в индийските Джати.[80] Според Хиун Ким (Hyun Jin Kim) номадните юеджи притежават политически институции, които поразително много приличат на хунну и по-късните хуни. Китайците споменават пет сихоу или лордове на юеджите, които управляват петте племена на имперската им конфедерация. Според Едвин Пулейбланк юеджите са индо-европейци и са говорели форма на тохарски езици.[81] Титлата сихоу съответства в произношението на това, което по-късно ще се превърне в тюркската титла иабгу. Тази изначално юеджи царска титла се появява на монетите на техните царе като иапгу (IAPGU).[82] и е заимствана при хунну от юеджите.[83] Сред тюрките, титлата иабгу (yabgu) придобива нов живот. В тюркските надписи от Монголия тя се появява като благородническа титла веднага след титлата каган (qagan).[84] Куйан/Каган (Kuyan/gayan) е Юеджи символ за земното въплъщение на Луната и Млечния път.[85]

Облеклото на юеджите и българските национални костюми са еднакви
Описание на облеклото на юеджите е направено по техни изображения върху техстил от Бактрия намерен в северна Монголия[68] и то е почти идентично с традиционното българско облекло.[69]

Език на прабългарите и хуните


Омелян Прицак в своето известно изследване "Хунският език на клана на Атила"(1982)[86] анализира 33-те оцелели хунски имена и заключва, че езика на прабългарите е бил хунски език:
1) езикът на дунавските българи е бил хунски език (стр. 444)
 2) езикът на дунавските българи е имал суфикс /mA/ със същото значение като средновековният тюркски суфикс /mAt/ (най-големият измежду)(стр. 433) 
3 ) в хуно-българският език /r/ в съгласните срички изчезва (стр. 435) 
 4) в хуно-българският език има тенденция за развитие на di > ti > ći ( стр. 436)  
5) в хуно-българският език е имало гласна метатеза bli- < *bil (стр. 443) 
 6) в хуно-българският език е имало начално g (стр. 449) 
7) една от типичните черти на хуно-българската лингвистична група е наличието на струпване в началната позиция на думата(стр. 460) 
 8) хунският език споделя ротацизъм с монголският, старобългарският и чувашкият езици. (стр. 470)
Според Омелян Прицак езикът е бил между тюркски и монголски, вероятно по близко до тюркски език.
Според Антоанета Гранберг хуно-българският език е формиран на северозападните граници на Китай през 3-5-ти век преди новата ера.[87] Анализът на чуждиците в славянските езици показва наличието на директни влияния от различни езикови семейства:[88] тюркски, монголски, китайски и ирански. Хуните и прабългарите са говорили на един и същ език, различен от всички други „варварски“ езици. Когато тюркските племена се появяват по границите на китайската империя през 6-ти век, хуните и прабългарите вече не са там.[89] Важно е да се отбележи, че тюркският език съдържа хуно-български заеми, но, че те са били получени чрез китайският език, напр. хунското ch'eng-ли ( „Небе“) е заимствано от китайския като Тангри в тюркският език.[90] Хуно-българският език проявява не-тюркски и не-алтайски белези. Алтайските езици нямат начални съгласни клъстери, докато хуно-българският има. За разлика от тюркският и монголският език, хуно-българският език още няма начални устни или гърлени издължени съгласни. За разлика от тюркския, той има начално Б с ударение : багатур (титла), бойла (титла). За разлика от тюркският, хуно-българският има начално н, което също се среща и в монголския: Negun, Nebul (собствени имена). В обобщение, Антоанета Гранберг заключава, че хуно-българският език няма последователен набор от белези, които да го обединяват с тюркският или монголският език. Нито може да бъде свързан с китайско-тибетските езици, защото те очевидно не разполага със структура от едносрични думи.

Приемайки, че връзката юеджи-> прабългари е обоснована достатъчно може да се опитаме да търсим обяснения в запазените данни за езика на юеджите/кушаните и да видим дали може да се открият съответствия. Някои учени обяснянат думите отнасящи се до юеджи(月氏) или кушаните като идващи от тюркските езици, като по този начин се заключват, че езика на кушаните е бил клон на тюркските езици. Тази теория е неадекватна. В Зоушу(Zhoushu 周書), гл. 50 е ​​записано, че: "Предшествениците на тюрките идват от държавата на Суо 索". Предполага се, че "Суо (索)" е транскрипция на Саки (Sakae) или с други думи, вероятно предците на тюрките първоначално са били клон на саките (Sacae). Ако това е вярно, не e трудно да се разбере защо някои думи и титли свързани с юеджите или кушаните могат да бъдат обаснени чрез тюркски езиците. В книгата "Реката на царете" (Rājataraṅgiṇī, I, 170) е отбелязано, че тюркският владетел на Гандхара твърди, че негов прародител е Канишка, великият кушански император и основател на династията на кушаните, и може би това не е било просто хвалба. Други учени считат, че езикът на кушаните е бил ирански език. Тази теория е също така неадекватна, поради следните причини. Първо, те са били клон на саките, племенен съюз съставен от най-малко четири племена, Аси, Гасиани, Тохари и Сакараули. От тях някои племена са говорили на ирански език, но също така някои са говорили индоевропейски езици, различни от иранския език, например, Тохарите. На следващо място, племената които са говорили тохарски са били в близък контакт с племената които са говорели ирански език, така че думите, които могат да бъдат обяснени чрез иранския език вероятно първоначално са били тохарски.[91]

Юрий Зуев включва юеджите (Uechji) сред племената на ранните тюрки. Той пише, че "в Северен Кавказ те са говорили на източно-ирански език, а в Кандзю са говорили тюркски език".[92] Неговите есета за ранните тюркски племена и държавен тип конфедерации показват, че "идеологическите възгледи съвпадат в много отношения и имат обща основа водеща до последните векове преди новата ера. Такава основа е пантеона на древните конфедерации на юеджите и канглите, които са оставили следи в идеологическите комплекси на аштак-тюрките, огузите, куманите, кимеците и т.н. Много аспекти са все още във фолклора на съвременните тюркски народи. Традицията на идеологическа приемственост прониква историята на тези народи от дълбока древност до съвремието."[93] Вероятно един от най-забележителните е обичаят на населението напълно да бръснат главите си. Седемте племена юеджи-тохари са били белоглави т.е. с напълно бръснати глави. Ритуалното гологлавие е било еквивалентно на Луно-главие.[94] Спомняйки се, че думата юеджи е китайски екзоним образуван от две думи yuè(月) "Луна" and shì(氏)"клан" - следва, че те бръснели главите си за да приличат на Луната. Не е изненадващо да открием същият обичай сред владетелите на българският клан Дуло: "Тези петима царе управляваха царството от другата страна на Дунава 515 години с бръснати глави и след това дойдоха от тази страна на Дунав княз Аспарух и до сега (управлява). "[95]

Малките юеджи 


Малките юеджи остават в северен Китай и са включени в състава на
Прабългарин яздещ наобратно
Стрелец яздещ наобратно
конфедерацията 
хунну под името дзие (Chieh, АУ:Jie people). Китайските хроники ги посочват като едно от 19-те племена на хунну.[96] Техният брой съвсем не е малък, както обикновено се счита, за което съдим от факта, че в периода между 184 AD до 221 AD, почти 40 години е имало бунт на малките юеджи в Гансу, северен Китай, който китайците не успяват да погасят 40 години.[97] В началото на четвърти век се установява Жоужан хаганата на територията на днешна Монголия и под неговия натиск малките юеджи започват миграция към Казахстан и Бактрия под името хвар-хуни.[98] През 349 AD е имало масово клане на дзие (Chieh) в северен Китай, Ото Менхен-Хелфен посочва, че 200 000 от тях са били изклани. Вероятно това е крайната дата която може да приемем за миграцията на малките Юеджи от северен Китай/Тарим към Казахстан. Част от малките юеджи в северен китай биват наричани с името булодзи.[99]


Кутригурите


Кутригурите от византийските източници се идентифицират с Кидар българите от арменските източници,[100] които от своя страна Дейвид Ланг идентифицира с кидаритите.[101] Кидаритите които се появяват в Казахстан и Бактрия през 4ти век са клон на малките юеджи,[102] наричани са червени хуни[103] и са изобразявани на согдийските монети като ездачи яздещи наобратно.[104] Част от тях наследяват кушанската империя и са наричани малки кушани.[105][106] Предвид на историческото минало на малките юеджи (едно от племената хунну) следва, че Кутригурите са принадлежали към хунската група с която прабългарите навлизат в Европа.[107][108][109] В този смисъл не е невъзможна идентификацията която прави Омелян Прицак който свързва името Дуло с името на управляващата хунну династия Tu-ko (EMC d'uo'klo) като предполага, че името Вихтун от именникът на българските ханове e самият хунну император Маодун.[110] Китайското наименование на хуните-кидарити е жидуло(Jiduolo).[111]


Родът Дуло

Тамгата на рода Дуло
Тамгата на рода Дуло

Родът Дуло (наричан още и Дуло клан) е династията от която произлизат ранните владетели на прабългарите. Въпреки, че са предложeни множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни.[112] Много учени приемат, че династията има хунски произход като първите две имена в списъса на българските ханове са всъщност Атила и неговият трети син Ернак.[113][114][115][116] Според Стивън Рънсиман предвид на всички исторически обстоятелства и поразителната прилика на имената Ирник и Ернак, би било ненужно хиперкритично да не се проследи българската владетелска династия до самият Атила.[117] Според една от хипотезите името Дуло е изопачена форма на името на Атила.[118]

Родът Вокил


Вокил (Укил) е прабългарски династичен род от който произхождат няколко български владетели, управлявали България през 8 век: Кирмисош, Винех, Сабин и Умор. Произходът на рода Вокил е сред племената Огил (Augals) които заедно с асите, тохарите и сакараулите унищожават гръко-бактрийското царство през втората половина на 2 век ВС. За разлика от асите и тохарите които започват своято миграция от северозападен Китай, Ю. Зуев проследява Вокил/Огил/Augals до племената Утзе/Utsze, живеещи до езерото Байкал, които също са разбити от хунну.[118A]

Хуните - трети поглед


Ото Менхен-Хелфен в известната си монография "Светът на хуните"[119] пише, че всъщност ние не знаем нищо за индоевропейските езици, говорени северозападните граници на Китай. Всичко което знаем за езика на хуните са лични имена и три индо-европейски думи, които са били изучавани повече от век и половина. Племенните имена изглеждат от тюркски произход. Личните имена попадат в 3 основни категории:

1) тюркски

2) ирански

3) с неизвестен произход (тук не броим очевидно германските имена, чийто произход е очевиден)

Примери за такива имена (отнасящи се до българският клон на хуните) са:

Заберган - хуни кутригури - Ζαβεργάν; персийско

Сандилх - хуни утигури - Σάνδιλ; тюркско

Аспарух - владетел на утигурите, основател на Дунавска България - вероятно иранско (Менхен-Хелфен, стр. 384)
Внимателното анализиране на горната информация показва, че е налице съответствие между възможният език на юеджите и възможният език на европейските хуни. За съжаление, трябва да се сравнява един непознат език с друг непознат език - една доста трудна задача. Въпреки това някои факти се изясняват - и двата езика проявяват характеристики от тюркските и иранските езици. Не трябва да се забравя, че според Омелян Прицак много имена изглежда че имат монголски произход. Идеята, че българските племена са били увлечени в Европа от малък хунну фрагмент мигриращ на запад има дълга история зад гърба си. Едвин Пулейбланк, според когото е малко вероятно езикът на хунну да е бил тюркски или монголски (или всяка форма на алтайски), счита че точно такъв е случаят. Според Пулейбланк, който идентифицира хуните-утигури с юеджите, европейските хуни се състоят от две групи племена с различен етнически произход, като управляващата група, която носи името хуни е пряко свързана със северните хунну.[120] Ото Менхен-Хелфен също отбелязва в своята монография, че въпреки приравняването на хуни и масагети от римските историци, не масагетите, а хуните са тези които нападат аланите и готите. Също така е естествено да се предположи, че юеджите са имали много монголски заемки в езика си още от самото начало - населението на Таримския басейн е имало монголоидни примеси от ранната бронзова епоха. Последните проучвания показват, че популациите на Таримския басейн са използвали различни езици и писмености, документирани са 17 езика и 24 различни азбуки, и сред тях са прото-тюркски, монголски и персийски.[121] Според някои изследователи в съвременният български език има много думи с тохарски произход.[122]

Готската легенда за произхода на хуните


Връзка между тохарите и хуните прави А. Бернщам който подчертава, че е важно да се види, че частично хуните имат директен европейски произход като готската легенда следва да бъде прочетена по следният начин:

"В края на 4-ти век името "хуни и тохари" (Faunos-Ficarios) прониква за последен път в готската легенда вкоренена в аналитичната традиция за произхода на западните хуни: "Филимер, готският цар и син на Великият Гандарик ... научил, че сред неговите хора има вещици, които той нарича "Haliarunna" или "дяволска магия" в готския език. Те били изгонени по негова заповед и осъдени да скитат в степите далеч от готския лагер . Горските хора Fauns - Fikars (хуни и тохари), при вида на скитащите в пустинята вещици се съвкуплили с тях и така произлезнал този варварски народ - хуните. И в silvestres homines, дървесните хора от Естествената история на Плиний, виждаме гръцкото ακατζιροι, латинското Akatziri, тюркското Agacheri и Yiysh-teem ("дървeсни хора") на иранските и тюркските автори. В този случай, според тази версия, на тюркоезичните хуни - Agacheri трябва да гледаме като на западен клон на "хуните и тохарите" от Жетису."[123]

Заключения: произходът на прабългари и хуни


Липсата на информация за историческа миграция на хунну- 'хуни' на запад преди края на 4-ти век, и съществуването на 'хунско' население по източните граници на Европа през 3-ти век и по-рано, води до заключението, че в композицията на западните хуни са участвали и други племена, и на първо място на юеджите-масагети. Хунската група с която българите-утигури навлизат в Европа са група племена на малките юеджи които в своята миграция увличат племена на големите юеджи. Кутригурите са принадлежали към хунската група племена.

Кратка история на прабългарите


Според Прокопий на изток от Азовско море и на север от Кавказ живеел хунски народ, като царят на тези хуни имал двама сина, Кутригур и Утигур. Царят, посочен от Прокопий е най-вероятно Ернах, третият син на Атила. След смъртта на този цар, двамата сина разделилихората на две племена, Кутригури и Утигури. Анализирайки летописите на античните историци Васил Златарски заключава, че името Българи се е използвало и за двете племена, но през 6-ти век племенните имена са предпочитани от Източната Римска Империя поради различната политика която тя има към тези две племена.[124]

В средата на 6 век император Юстиниан, нападнат от кутригурите водени от техния лидер Киниалон, подкупва техните роднини утигурите водени от Сандилх да нападнат кутригурите в гръб. Последвалата междуособна война между двете племена ги отслабва и прави уязвими към аварската атака скоро след това.[125] Около 568г. някои групи кутригури минават под контрола на аварите (Varchonites), които мигрират към Панония. Почти по същото време източните прабългарски групи по северните брегове на Черно море, утигурите, са завладяни от Западния Тюркски Хаганат (който яростно преследва аварите).[126] Поради гражданска война западните тюрки се оттеглят обратно в Азия не по-късно от 603г. според Златарски. Утигурите на Кубрат в съюз с Византия побеждават аварите и заедно с кутригурите се обединяват в конфедерация Патрия Оногурия преименувана на Стара Велика България. След смъртта на Кубрат в 665г. империята му е разделена между синовете му,[127] като наследникът Батбаян се подчинява на хазарите, втория син на Кубрат, Котраг, се заселва при реките Волга и Кама, където основава държавата Волжка България.[128] Другите синове на Кубрат, отнасят името утигури към Дунав и Панония Секунда през април 677. Някои остават под властта на Аварския Хаганат, докато други се придвижват на юг до равнината Пелагония под ръководството на Кубер. Утигурите на хан Аспарух,[129] успешно завземат южните брегове на река Дунав след битка при Онгъла, и установяват държавата която ще се превърне в съвременна България. През 8-ми век, българите на Кубер се сливат с българите на Аспарух, които през това време вече владеят двете страни на река Дунав.


Систематизация на теориите за произход на прабългарите


Тюркска (Огурска) хипотеза


Според тази хипотеза прабългарите са тюркски племена, така наречените огури. Тази хипотеза е активно разработвана в последно време от Петър Голдън според когото огурите навлизат в южно-руските степи в периода 460-470г. и се смесват с остатъците от хуните. Огурската хипотеза се изправя пред множество проблеми които не може да обясни като генетичните тестове и множество исторически данни за присъствие на прабългари западно от Волга и северно от Кавказ още от 3ти век. Не става ясно какво общо има между българите и хуните и как така те се се смесват толкова бързо. За да се обяснят тези (а и много други)проблеми се прибягва до предположения които противоречат на здравия разум, като например че прабългарите са малобройна група хора които се стопяват в славянското море. Докато наистина някои предположения твърдящо точно обратното също звучат нереалистично(че прабългарите са били 1 милион[130]), най-вероятно истината е посредата. Излишно би било да влизаме в детайлни изчисления и няма как да не се съгласим със заключението на Стивън Рънсиман който пише в своята книга относно битката при Онгъла, че племе което е било способно толкова лесно да разбие голяма и добре тренирана имперска армия трябва да е било със значителна големина.[131] Друг огромен проблем за огурската хипотеза е факта, че никой и никъде не е документирал съществуване на някакви огури в Азия. Такива хора няма документирани нито в китайските, нито иранските или индийските хроники но това не притеснява Петър Голдън (който е с турски произход). Тук стигаме и до въпроса кои са тюрките и какъв е техният произход. След като се твърди, че прабългарите са тюрки, то трябва да е ясно кои са тюрките.

Наименованието „тюрк“ и използвано за първи път официално като политическо име в средата на 6 век век и е документирано в китайските източници като етнонима Tujue но неговата точна форма е маскирана от китайските символи и остава спорна.[132][133] Само, че тези тюрки от 6ти век не са първите тюркско говорящи хора документирани в източниците. Първите тюркско говорящи хора документирани в китайските източници са три групи племена, Динлин, Gekun (или Jiankun) и Xinli произхождащи от южен Сибир, северно от планините Алтай. Важно е да се отбележи, че тюрките не произхождат от Алтай. Тези племена са завладяни от хунну императора Маодун след като той покорява източните варвари(монголите) и юеджите. Съществува връзка на историческа приемственост между племената Динлин документирани от времето на династията Хан и племената Тиелъ от 5-6ти век, от които впоследствие произхождат Уйгурите. Gekun/Jiankun обикновено се идентифицират с киргизите. Името Xinli е най-вероятно същото като Xue от китайските източници от 7ми век, транскрипция на тюркското племенно име Syr от Орхонските надписи.[134][135]

Няма никакви научни доказателства за миграция на гореспоменатите тюркски племена преди средата на 6ти век. Тюркски националисти обаче твърдят, че експанзията на пратюркските народи през Евразия е включвала скити (ишкуз), хунну, хуни, сармати, хазари, печенеги, алани, кимери, масагети и други степни народи. Дори е съчинен специален термин с който да бъдат наричани тези индо-скитски племена - така наречените огури, като се претендира, че те са говорели специална форма на тюркският език или така нареченият огурски. В действителност езика на всички номадни племена които навлизат в Европа до 7ми век е напълно нeизвестен и съществуването на специфична тюркска група Огури не е нищо повече от една хипотеза.[136] При все, че някои от тези народи биха могли да представляват в някаква степен пратюркски или тюркски племена или племенни съюзи, повечето от тях се смятат широко за нетюркски. Определено в по-късни времена печенегите са били тюрки, но за хазарите, кимерите, аланите, масагетите, сарматите и скитите се смята, че са ранни индоевропейци.

Всичко това показва, че тюрко-огурската хипотеза за произхода на българите е типичен пример за псевдонаука. Пренебрегват се историческите и археологичните данни за присъствие на протобългарски племена западно от Волга още от 3ти век AD докато данните за миграция на прототюрките в западна посока са от края на 5ти век в района на Жетису. Твърди се протобългарите са били силно тюркизирани но не се дефинира понятието "силно тюркизирани" и то остава без съдържание. Предполагаемата "тюркизация" на ранно-средновековната българска култура не може да бъде подкрепена от археологични доказателства и остава априорно предположение. По този начин лъсва една голяма измама базирана основно на тълкуване на няколко имена от именика на българските ханове. Забравя се също така, че кланът Дуло има хунски а не български произход. Следователно съществуването на специфична тюркска група, така наречените огури, е просто само хипотеза[137], а да се наричат индо-скитските племена с името огури си е откровена порнография.

Иранска хипотеза за произхода на българите


Автохонна хипотеза за произхода на българите


Предвид на идентификацията гети(едно племената на траките)-> масагети -> юеджи -> утигури изложена по-горе се оказва, че автохонната теория за произхода на прабългарите не е чак толкова невероятна, колкото може-би изглежда на пръв поглед. Според изследване на Хемфил и Джеймс Малори в Таримската котловина са били представени два антропологични вида индоевропейци, като единият е много близък до източно-средиземноморското население. Същият този тип е засвидетелстван и в Бактрия.

Цитирани източници за произхода на българите


0. Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, page 37: "It is generally accepted that the Bulgars came to Europe either slightly earlier or during the Hunnic invasion"

1. ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, Bulgar People

      2. Embassy of Republic Bulgaria in the USA, The Bulgarians

      3. The History Files, Huns

      4. The Hunnic Language of the Attila Clan, OMELJAN PRITSAK, Harvard Ukrainian Studies (1982)

      5. Runciman, Book I: THE CHILDREN OF THE HUNS, стр. 4-5

      6. The Huns, Rome and the Birth of Europe, 2013, Hyun Jin Kim, page 57: "After a period of chaos following Attila's death, dualism again reasserted itself in the succession of Dengitzik and Ernak (west and east respectively). The successor to the Hunnic Empire in the east, or rather probably the coninuation, also featured two wings, the Kutrigurs(west) and the Utigurs(east), ruled presumably by Ernak's descendants."

      7. Byzantium: The Imperial Centuries, Romilly James, page 45 : " The Bulgarians seem to have been in origin Huns, who may well have formed part, and survived as a rump, of the hordes of Attila in the fifth century. ... the so called Onogur Bulgarians are found in large numbers somewhere between the Kuban and the Volga rivers..."

      8. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, page 256: " Thus in our sources the names Kutrigur, Bulgar and Hun are used interchangeably and refer in all probability not to separate groups but one group." 

      9. Early Mediaeval identity of the Bulgarians, Cafer Saatchi, page 3 : " The early Byzantine texts use the names of Huns, Bulgarians, Kutrigurs and Utrigurs as interchangeable terms. There the Bulgarians are represented as identical, they are a part of Huns or at least have something common with them. The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach." 

      10. Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavic, Antoaneta Granberg, Introduction : "(2) the data are insufficient to clearly distinguish Huns, Avars and Bulgars one from another" 

      11. SOME REMARKS ON THE CHINESE "BULGAR", 2004, SANPING CHEN: " In fact contemporary European sources kept equating the Bulgars with the Huns. At the very least, the Hun-Bulgar connection was much more tangible than the Hun-Xiongnu identification. " 
       
      12. History of the Later Roman Empire, J.B. Bury: " The Kotrigurs, who were a branch of the Hunnic race, occupied the steppes of South Russia, from the Don to the Dniester, and were probably closely allied to the Bulgarians or Onogundurs — the descendants of Attila's Huns — who had their homes in Bessarabia and Walachia. They were a formidable people and Justinian had long ago taken precautions to keep them in check, in case they should threaten to attack the Empire, though it was probably for the Roman cities of the Crimea, Cherson and Bosporus, that he feared, rather than for the Danubian provinces. As his policy on the Danube was to use the Lombards as a check on the Gepids, so his policy in Scythia was to use another Hunnic people, the Utigurs, as a check on the Kotrigurs. The Utigurs lived beyond the Don, on the east of the Sea of Azov, and Justinian cultivated their friendship by yearly gifts."

      13. Encyclopedia of the Byzantine Empire, Jennifer Lawler, " Utigurs - Hunnic tribe that lived on the east steppes of Don, related to the Bulgars", стр. 296

      14. Great Walls and Linear Barriers, Peter Spring, page 199 : " In 460 the Huns split into the Onogurs, Utigurs and Kotrigurs."

      15. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman (Book I The children of the Huns), G. Bell & Sons, London 1930, page 5: '' On Attila’s death, his empire crumbled. His people, who had probably been only a conglomeration of kindred tribes that he had welded together, divided again into these tribes; and each went its own way. One of these tribes was soon to be known as the Bulgars."


      17. Information and Frontiers: Roman Foreign Relations in Late Antiquity, A. D. Lee, ( 1993 Cambridge University Press), page 37: " Utigur Huns"

      18. Pritsak, 1982: pages: 435, 448-449

      19. История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие, Васил Н. Златарски

      20. The World of the Huns, O. Maenchen-Helfen, page 378 : " In one instance we are explicitly told that the Kutrigur and Utigur, called Huns by Procopius, Agathias, and Menander, were of the same stock, dressed in the same way, and had the same language."

      21. The Hunno-Bulgarian Language, 2008, Antoaneta Granberg, Göteborg University, page 6: " The Hunno-Bulgarian language was formed on the Northern and Western borders of China in the 3rd-5th c. BC. The analysis of the loan-words in Slavonic language shows the presence of direct influences of various language-families: Turkic, Mongolian, Chinese and Iranian. The Huns and Proto-Bulgarians spoke the same language, different from all other "barbarian" languages. When Turkic tribes appeared at the borders of the Chinese empire in the 6th c., the Huns and Proto-Bulgarians were no longer there. It is important to note that Turkic does contain Hunno-Bulgarian loans, but that these were received through Chinese intermediary, e.g. Hunnic ch’eng-li ‘sky, heaven’ was borrowed from Chinese as tängri in Turkic. The Hunno-Bulgarian language exhibits non-Turkic and non-Altaic features. Altaic has no initial consonant clusters, while Hunno-Bulgarian does. Unlike Turkic and Mongolian, Hunno-Bulgarian language has no initial dental or velar spirants. Unlike Turkic, it has initial voiced b-: bagatur (a title), boyla (a title). Unlike Turkic, Hunno-Bulgarian has initial n-, which is also encountered in Mongolian: Negun, Nebul (proper names). In sum, Hunno-Bulgarian language has no consistent set of features that unite it with either Turkic or Mongolian. Neither can it be related to Sino-Tibetian languages, because it obviously has no monosyllabic word structure."

      22. The Empire of the Steppes, Rene Grousset, page 79: " Other Hun clans survived north of the Black Sea in two hordes : the Kutrigur Huns, who led a nomadic life northwest of the of Azov and the Utigur or Utrigur Huns, whose haunts were by the mouth of the Don."

      23. The Cambridge Medieval History, volumes 1-5, " ... Kutrigur and Utigur Huns..."

      24. Justinian and the Later Roman Empire, John W. Barker, (1966, University of Wisconsin press) page 199: " ...Utigur Huns..."

      25. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 141: "Utigurs, Kutrigurs and Onogurs were in all likelihood identical with the Bulgars"

      26. The Age of Justinian, J. A. S. Evans, (1996) page 91: "... Utigur or Onogur Bulgars"

      27. Justinian, John Moorhead, 1994, Taylor&Francis

      28. Byzantium in the Seventh Century, J. F. Haldon, page 47 : "...the Onogur Huns or Bulgars..."

      29. Early Medieval Europe, Roger Collins, (1991) page 206: "...Utigur and Kutrigur Bulgars... "

      30. The Cambridge History of Greek and Roman Warfare, Volume 2, Philip Sabin, Hans van Wees, Michael Whitby, pages 240,248: " Utigur Bulgars"

      31. Armies of the Dark Ages, Ian Heath, ( 1979), page 53: " The Onogurs appeared after the disintegration of the Hunnic empire,...The Onogur tribes toghether with the Kutrigur and Utigur Huns, ....Once independent they adopted the name Bulgar..."

      32. The Huns, Rome and the Birth of Europe, 2013, Cambridge University Press, Hyun Jin Kim , page 57, page 138, page 140-141, page 254 : " That the Utigurs and Kutrigurs formed the two main wings of the same steppe confederacy is proved by the foundation legend told by Procopius regarding the ethnogenesis of the two tribal groupings. He states that before the formation of both entities power in the steppe was concentrated in the hands of a single ruler ( presumably he is referring here to Ernak, son of Attila ), who then divided the power/empire between his two sons called Utigur and Kutrigur "

      33. The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, Volume 4, Edward Gibbon, page 537: " And both Procopius and Agathias represent Kutrigurs and Utigurs as tribes of Huns. There can be no doubt Kutrigurs, Utigurs and Bulgars belong to the same race as the Huns of Attila and spoke tongues closely related, - were in fact Huns. They had all been under Attila's dominion"

      34. The World of the Huns, Maenchen-Helfen, Otto J. (1973), Chapter IX. Language: 6. Turkish names : Studies in Their History and Culture. University of California Press. p. 412

      35. Die Goten auf der Krim, Wilhelm Tomaschek, page 12

      36. Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, 1971, Volume 3, page 459 : "... Utigur and Unnugari are used as common synonyms for the same tribe. Again, the Unnugari are also called Unugunduri and Unungunduri."

      37. Nisephorus Patriarcha. Breviarium. Ed. C. de Boor, p. 24

      38. The Early Medieval Balkans, John Van Antwerp Fine, The University of Michigan Press (2000), page 66: " Meanwhile in the Steppes and the region around the sea of Azov dwelled the Onogur Bulgars. They were seminomadic,ethnically mixed people under a Bulgar chief. According to their traditions their ruling family, known as the house of Dulo, was descended from Attila the Hun. Though the scholars have advanced many theories, the origin and meaning of the name Dulo remain obscure. In 635 the Onogur chief Kovrat led a revolt against the Avars which succeeded in driving them from his land and putting an end to Avar suzerainty over the Onogurs"

      39. Bulgarian Centuries, Volume 1

      40. Runciman, Book I, THE CHILDREN OF THE HUNS (1930), page 4: "Attila was proudly called cousin, if not grandfather, by them all. Of all these claims, it seems that the Bulgars’ is the best justified; the blood of the Scourge of God flows now in the valleys of the Balkans, diluted by time and the pastoral Slavs.", for identification Ernach and Irnik see Appendix III, page 35: "There then followed the Khan Sevar, till 739; but of him we know nothing, save that, like his predecessors, he was of the family of Dulo. In him this great house, the House of Attila, died out."

      41. The Huns, Rome and the Birth of Europe, 2013, Cambridge University Press, Hyun Jin Kim, page 140 :" The same is likely to have been the case among the Utigurs and Kutrigurs who under Attilid rule had even more justification for claiming the imperial mantle of the Huns of Europe."

      42. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang, (1976) page      49: "Then came Khan Sevar, who ruled until 740, and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne; with him died out the lineage of Attila the Hun "

      43. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, page 4: "But considering that Themistius, Claudian, and later Procopius called the Huns Massagetae,..." p. 4

      44. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, p.182

      45. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, page 4: "But considering that Themistius, Claudian, and later Procopius called the Huns Massagetae,..." p. 6

      46. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), page 37: "... there is almost certainly a lineal connection between the Northern Xiongnu who moved westward out of contact with the Chinese in the second century and the Huns who later appeared in Eastern Europe. Apart from the ruling group that bore the name Hun, however, the European Huns undoubtedly included other tribes with different ethnic affinities...", page 49 : " (1) that for various reasons it was very unlikely that the Xiongnu language was Turkic or Mongolian or any form of Altaic, (2) that there might be validity in the suggestion of Louis Ligeti that the Xiongnu language was related to Ket and other now extinct Yeniseian languages of Siberia, (3) that the Xiongnu language had bequeathed a number of important culture words to the later Turkic and Mongolian steppe empires, including Turkish tängri, Mongolian tenggeri ‘heaven’ and titles such as tarqan and tegin and kaghan"

      47. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 127 October, 2003, page 22-24

      48. Mallory, J. P.; Mair, Victor H. (2000), The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West, London: Thames & Hudson. pages 98-99

      49. THE STRONGEST TRIBE, Yu. A. Zuev, page 33: "Massagets of the earliest ancient authors... are the Yuezhis of the Chinese sources"

      50. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, p. 201/note 79


      52. Chinese and Indo-Europeans, E. G. Pulleyblank, 1966, Cambridge University Press, стр.18

      53. EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, p.38 and p.62 : " The Utigurs of Menandr are Uti, associated with Aorses of the Pliny "Natural history" (VI, 39). The word Uti was a real proto-type of a transcription Uechji < ngiwat-tie < uti (Pulleyblank, 1966, p. 18) " 



      56. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, page 443 

      57. Paleoneurosurgical aspects of Proto-Bulgarian circular type of artificial skull deformations, Journal of Neurosurgery, Dec 2010 / Vol. 29 / No. 6

      58. Cranial vault modification as a cultural artifact, C. Torres-Rouff and L.T. Yablonsky, HOMO - Journal of Comparative Human Biology, Volume 56, Issue 1, 2 May 2005, Pages 1–16 ; free excerpts : http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm

      59. Khodjaiov 1966; Ginzburg & Trofimova 1972; Tur 1996

      60. The Kushan civilization, Buddha Rashmi Mani, page 5: "A particular intra-cranial investigation relates to an annular artificial head deformation (macrocephalic), evident on the skulls of diverse racial groups being a characteristic feature traceable on several figures of Kushan kings on coins."

      61. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 33

      62. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, page 172: "A striking resemblance may also be noted in the deformed heads of the early Yueh-chih and Hepthalite kings on their coinage",

      63. http://www.dandebat.dk/eng-dan11.htm

      64. The Yuezhi Migration and Sogdia, Craig Benjamin,(2003), http://www.transoxiana.org/Eran/Articles/benjamin.html

      65. The Yüeh-Chih Problem Re-Examined, Otto Maenchen-Helfen, Journal of the American Oriental Society Vol. 65, No. 2 page 81

      66. Artificially Deformed Crania From the Hun-Germanic Period (5th–6th Century AD) in Northeastern Hungary, Mónika Molnár, M.S.; István János, Ph.D.; László Szűcs, M.S.; László Szathmáry, C.Sc.

      67. Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov , page 30

      68. Yuezhi on Bactrian Embroidery from Textiles Found at Noyon uul, Mongolia Sergey A. Yatsenko Russian State University for the Humanities, Moscow, page 41, paragraph 2 : " The basic color gamma of the depictions is a combination of red/rose and white, which is characteristic for the Bactrian Yuezhi. Furthermore, there is a definite symmetry of these two basic colors. Thus, if an individual has a red caftan, then his shoes are also red but he has white trousers and a white belt, and, on the other hand, if he has a white caftan and shoes, the trousers and belt are red."

      69. http://www.shevitsa.com/

      70. Senior, R. Indo-Scythian Coins and History,London, 2001, p.xxvii

      71. ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, Bulgar People

      72. Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians, D. V. Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov, D. Caramelli, D. Toncheva

      73. Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry, Sena Karachanak et.al.

      74. Evidence that a West-East admixed population lived in the Tarim Basin as early as the early Bronze Age, Chunxiang Li et al. (incl. Victor H Mair)

      75. On Tocharian origins

      76. Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians, S. Karachanak et al.

      77. Hemphill, Brian E.; Mallory, J.P. (2004), "Horse-mounted invaders from the Russo-Kazakh steppe or agricultural colonists from Western Central Asia? A craniometric investigation of the Bronze Age settlement of Xinjiang", American Journal of Physical Anthropology 125, pp. 199ff. :

      "This study confirms the assertion of Han [1998] that the occupants of Alwighul and Krorän are not derived from proto-European steppe populations, but share closest affinities with Eastern Mediterranean populations. Further, the results demonstrate that such Eastern Mediterraneans may also be found at the urban centers of the Oxus civilization located in the north Bactrian oasis to the west. Affinities are especially close between Krorän, the latest of the Xinjiang samples, and Sapalli, the earliest of the Bactrian samples, while Alwighul and later samples from Bactria exhibit more distant phenetic affinities. This pattern may reflect a possible major shift in interregional contacts in Central Asia in the early centuries of the second millennium BCE.",
      http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/ajpa.10354/abstract

      78. The Yuezhi and Dunhuang

      79. Selections from the Han Narrative Histories, Ta Yue-she (Massagetae)

      80. http://www.theodora.com/encyclopedia/y/yuechi.html

      81. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), Summary, page 35

      82. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press), page 256

      83. Turks and Iranians: Aspects of Turk and Khazaro-Iranian Interaction, Peter B. Golden, page 17, footnote 89, Zuev, Early Turks, p.31 : "This title is first of all an Uechji title, or, in the opinion of the eminent scientist [F. Hirth, 1899, p. 48-50], it is a “true Tocharian” title. "

      84. ENCYCLOPÆDIA IRANICA, JABḠUYA : "Although yabḡu is best known as a Turkish title of nobility, it was in use many centuries before the Turks appear in the historical record. ... Among the Turks, the title yabḡu gained a new lease of life."

      85. EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 39

      86. The Hunnic Language of the Attila Clan, OMELJAN PRITSAK, Harvard Ukrainian Studies 1(982)

      87. The Hunno-Bulgarian Language, Antoaneta Granberg, Danish Society for Central Asia’s Electronic Yearbook

      88. Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavonic, Antoaneta Granberg

      89. Pulleyblank 1963: 239-265

      90. Pulleyblank 1963:240

      91. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 212, 2011, Department of East Asian Languages and Civilizations, University of Pennsylvania , (Victor H. Mair, Editor) The Origin of the Kushans, YU Taishan, page 15

      92. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 153,

      93. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 178,

      94. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 71,

      95. https://en.wikipedia.org/wiki/Nominalia_of_the_Bulgarian_khans

      96. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, стр. 372-375

      97. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, стр. 170,

      98. SOME REMARKS ON THE CHINESE “BULGAR”, SANPING CHEN, стр. 7

      99. Multicultural China in the Early Middle Ages, Sanping Chen, page 83: " The Huns and Bulgars: The Chinese Chapter", p. 90: "To summarize, the Buluoji, or the Bulgars of China according to Boodberg, appear to be a group that consisted of the remnants of the Xiongnu confederation that were not absorbed by the succeeding Xianbei conglomerate, with conspicuous Europoid admixture. Their cultural and linguistic affinity seems at least partially Altaic."

      100. История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие, В. Златарски

      101. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest(1976), David Marshall Lang, https://books.google.bg/books/about/The_Bulgarians.html?id=8EppAAAAMAAJ&redir_esc=y

      102. A NOTE ON KIDARA AND THE KIDARITES, WILLIAM SAMOLIN, Central Asiatic Journal, Vol. 2, No. 4 (1956), pp. 295-297, „The Yueh-chih origin of Kidara is clearly established...“

      103. Kuṣāṇa Coins and Kuṣāṇa Sculptures from Mathurā, Gritli von Mitterwallner, Frederic Salmon Growse, p. 49

      104. History of Civilizations of Central Asia, р. 120: "...the presence of Kidarites in Sogdiana is provided by early Sogdian coins with the image of an archer on the reverse and the word kydr (Kidara) in the obverse legend."

      105. COINS OF THE TOCHARI, KUSHÂNS, OR YUE-TI, A. Cunningham, р. 279

      106. THE KIDARITE KINGDOM IN CENTRAL ASIA, E. V. Zeimal, стр. 132: „The Pei-shih (Chapters 7, 13) mentions that the Kidarites, whom it refers to as the Ta Yüeh-chih (Lesser Yüeh-chih), have money made of gold and silver. This information is confirmed by the evidence of their coins. The first comprehensive attempt to categorize and interpret Kidarite coins was undertaken by Cunningham.“

      107. History of the Later Roman Empire, J. B. Bury, CHAPTER XX, § 2. The Gepids and Lombards; Kotrigurs and Utigurs, „The Kotrigurs, who were a branch of the Hunnic race, occupied the steppes of South Russia, from the Don to the Dniester, and were probably closely allied to the Bulgarians or Onogundurs – the descendants of Attila's Huns – who had their homes in Bessarabia and Walachia.“

      108. Encyclopedia Britannica, Bulgars

      109. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang, р 35: "The following year, Boyan, khaqan of the Avars, sent ten thousand Bulgars and Kutrigurs against the Romans in Dalmatia, where they destroyed forty Roman castles. ... "

      110.  The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, р. 59

      111. Sasanian Persia

      112. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, John Van Antwerp Fine, University of Michigan Press(2000), p. 66: "According to their traditions their ruling family, known as the house of Dulo, was descended from Attila the Hun. Though the scholars have advanced many theories, the origin and meaning of the name Dulo remain obscure."

      113. Early Mediaeval identity of the Bulgarians, Cafer Saatchi, page 3: "The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach."

      114. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, p. 415: "Ernak has often been identified with Ирникь in the Bulgarian Princes' List."

      115. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang, p. 49: "... and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne, with him died out the lineage of Attila the Hun"

      116. The Tale of the Prophet Isaiah: The Destiny and Meanings of an Apocryphal Text, Ivan Biliarsky, р. 255: "Among historians, there is almost unanimity they were Attila, the ruler of the Huns, and his son Ernach."

      117. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman, Appendix III, р. 280: "Under these circumstances, especially considering the remarkable similarity of the names, it is surely unnecessarily hypercritical to refuse to identify Irnik with Ernach, and not to trace the Bulgar royal line from Attila."

      118. Journal of the Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, Volume 11, р. 228

      118A. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, 2002, стр. 56: "The transcriptions Hutsze and Utsze (< uo-g'iat/kiat) are of the same order, they reflect the original ethnonym Uokil/*Uogil. Dinlins, near whom Uokils lived in the Baikal area, were possessors of “high wagons" Gaoche (Khocha, Tochars)", стр 55:"Hun's defeat of Uechji (Pin. Yuezhi) (Uti/Ati/Asi) in the 172-164 BC forced migration of significant part of them to Central Asia. It was not limited to the “storm" of Greco-Bactria, their main part remained in the newly found motherland, including the basin of the Syr-Darya and the Aral area. In the second century, at least three hundred years after the beginning of their migration, Ptolemy (VI, 12, 4) wrote about the Lower Syr-Darya: ”... near a section of Yaksart in the north live Yati and Tagors, belower which live Augals”.
      119. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture, Otto Maenchen-Helfen, University of California Press, 1973,

      120. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), page 37: "... there is almost certainly a lineal connection between the Northern Xiongnu who moved westward out of contact with the Chinese in the second century and the Huns who later appeared in Eastern Europe. Apart from the ruling group that bore the name Hun, however, the European Huns undoubtedly included other tribes with different ethnic affinities...", page 49 : " (1) that for various reasons it was very unlikely that the Xiongnu language was Turkic or Mongolian or any form of Altaic, (2) that there might be validity in the suggestion of Louis Ligeti that the Xiongnu language was related to Ket and other now extinct Yeniseian languages of Siberia, (3) that the Xiongnu language had bequeathed a number of important culture words to the later Turkic and Mongolian steppe empires, including Turkish tängri, Mongolian tenggeri ‘heaven’ and titles such as tarqan and tegin and kaghan"

      121. The Languages and Writing Systems of the Tarim Basin, Matthew Anderson, SINO-PLATONIC PAPERS, 2012, page 5

      122. Tocharo-Bulgarian language parallels, 2008

      123. A.N.Bernshtam, Social and economic organization of Orhon-Yenisei Turks, 1946, p. 138

      124. Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Том1. Част 1. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852) стр. 75

      125. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 142

      126. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman (Book I The children of the Huns), G. Bell & Sons, London 1930 p. 10

      127. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman (Book I The children of the Huns), G. Bell & Sons, London 1930, p. 16-17 :

      128. Heritage of Scribes: The Relation of Rovas Scripts to Eurasian Writing Systems, Gábor Hosszú, Rovas Foundation, 2012, ISBN 9638843748, p. 287

      129. National Historical and Archeological Reserve Madara, Sofia 2009, Pecham valdex, p.26

      130.  Акад. Ангел Гълъбов: Прабългарите, а не славяните са определили гените на народа ни

      131. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman, page 28: "It is also unlikely that the Bulgar invaders were the mere handful that they are usually depicted to be. The tribe that settled at Oglos and so easily defeated a large, well-trained Imperial army must have been, to judge from the Imperial historians’ accounts, a tribe of considerable dimensions.",

      132. Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes, Peter B. Golden, page 20

      133. Encyclopædia Britannica, Turkic peoples

      134. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, 1998, University of British Columbia, page 53

      135. Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes, Peter B. Golden, page 27-28

      136. Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, стр. 37, параграфа най-долу

      137. Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, стр. 37

      138.   Hemphill, Brian E.; Mallory, J.P. (2004), "Horse-mounted invaders from the Russo-Kazakh steppe or agricultural colonists from Western Central Asia? A craniometric investigation of the Bronze Age settlement of Xinjiang", American Journal of Physical Anthropology 125, pp. 199ff. "This study confirms the assertion of Han [1998] that the occupants of Alwighul and Krorän are not derived from proto-European steppe populations, but share closest affinities with Eastern Mediterranean populations. Further, the results demonstrate that such Eastern Mediterraneans may also be found at the urban centers of the Oxus civilization located in the north Bactrian oasis to the west. Affinities are especially close between Krorän, the latest of the Xinjiang samples, and Sapalli, the earliest of the Bactrian samples, while Alwighul and later samples from Bactria exhibit more distant phenetic affinities. This pattern may reflect a possible major shift in interregional contacts in Central Asia in the early centuries of the second millennium BCE."


      K I D A R I T E S

      The Kidarites (Chinese: 寄多羅 Jiduolo[1]) were a dynasty of the "Ki" clan named after their ruler Kidara. They were part of the complex of Iranian-speaking tribes known collectively as Xionites or "Hunas". 
      During the 4th-5th century they established the Kidarite kingdom.
      Bulgars Kutrigurs originated from Kidarites Yuezhi Huns
      Kidarites lands

      History of Kidarites


      The Kidarites, a nomadic clan, are supposed to have originated in China and arrived in Bactria with the great migrations of the first half of the 4th century.

      When Shi Le established the Later Zhao state, it is thought that many of the Uar (Chinese 滑 Huá) fled (c. 320 CE) from the area around Pingyang (平陽; modern Linfen, Shanxi) and fled west along the Silk Road. This put pressure on the Xionites, who increasingly encroached upon Khorasan and the frontiers of the Kushan state.


      The Kidarite king Grumbat mentioned by Ammianus Marcellinus was a cause of much concern to the Persians. Between 353 AD and 358 AD, the Xionites under Grumbat attacked in the eastern frontiers of Shapur II's empire along with other nomad tribes. After a prolonged struggle they were forced to conclude a peace, and their king Grumbat accompanied Shapur II in the war against the Romans. Victories of the Xionites during their campaigns in the Eastern Caspian lands are described by Ammianus Marcellinus:Grumbates Chionitarum rex novus aetate quidem media rugosisque membris sed mente quadam grandifica multisque victoriarum insignibus nobilis. ("Grumbates, the new king of the Xionites, while he was middle aged, and his limbs were wrinkled, he was endowed with a mind that acted grandly, and was famous for his many, significant victories." –Ammianus Marcellinus, 18.6.22.)
      The southern or "Red" Kidarite vassals to the Kushans in the North-Western Indus valley became known as Kermikhiones.
      A "Kidarite dynasty", south of the Oxus, was at war with the Sassanids in the fifth century. Peroz I fought Kidara and then his son Kungas, forcing Kungas to leave Bactria. They entered Kabul and replaced the last of the Kushan Empire rulers. However, the Kidarites in turn were soon overwhelmed by the Hephthalites.[2]

      Kidar Bulgars involved in causing Hunnic migrations across the Volga into Europe were identified with Kidarites by David Marshall Lang.[3]

      Origin of Kidarites


      According to the Chinese sources Kidarites appeared in Kazakhstan and Bactria in 4th century and
      Kidarites Yuezhi archer riding on reverse - same as Bulgars Kutrigurs archers
      Archer riding on reverse
      were branch of the Little Yuezhi. Some of them inherited the Kushan Empire and were called little Kushans.[4][5] Kidarites were also called Red Huns,[6][7] they practiced artificial cranial deformation[8] and were displayed on Sogdian coins as archers riding on the reverse.[9] The Little Yuezhi remained in North China and were included into Xiongnu confederation under the name Jie (sometimes also Chieh) people. Chinese chronicles documented them as one of the 19 tribes of Xiongnu.[10] Obviously their number wasn't small at all, as it is usually assumed, because we are told that between 184 AD and 221 AD there was a serious revolt of the Little Yuezhi in Gansu and the Chinese couldn't suppress it for almost 40 years.[11] In 349 AD there was a massacre of Jie Chieh people in North China, Maenchen-Helfen points out that 200 000 of them were slain. Probably it can 

      be considered as the final date of the Little Yuezhi migration from North China/Tarim basin toward Kazakhstan and Bactria.

      Kidarite kingdom


      The Kidarite kingdom was created either in the second half of the 4th century, or in the twenties of the 5th century. Ammianus Marcellinus who visited Bactria between AD 356-357 - prior to the Xionite/Kidarite invasions of eastern Iran - and stated that the 'Chionitae' (Xionites) were living with the Kushans.

      The only 4th century evidence are gold coins discovered in Balkh dating from c. 380, where 'Kidara' is usually interpreted in a legend in the Bactrian language. Most numismatic specialists favor this idea. All the other data we currently have on the Kidarite kingdom are from Chinese and Byzantine
      sources from the middle of the 5th century.

      They may have risen to power during the 420s in Northern Afghanistan before conquering Peshawar and part of northwest India, then turning north to conquer Sogdiana in the 440s, before being cut from their Bactrian nomadic roots by the rise of the Hephthalites in the 450s. Many small Kidarite kingdoms seems to have survived in northwest India up to the conquest by the Hephthalites during the last quarter of the 5th century are known through their coinage.

      The Kidarites are the last dynasty to regard themselves (on the legend of their coins) as the inheritors of the Kushan empire, which had disappeared as an independent entity two centuries earlier.

      Kidara Ifl. c. 320 CE
      Kungas330's ?
      Varhran Ifl. c. 340
      Grumbatc. 358-c. 380
      Kidara (II ?)fl. c. 360
      Brahmi Buddhatalafl. c. 370
      (Unknown)fl. 388/400
      Varhran (II)fl. c. 425
      Gobozikofl. c. 450
      Salanaviramid 400's
      Vinayadityalate 400's
      Kandikearly 500's


      The Kidarites were the first "Hunas" to bother India. Indian records note that the Hūna had established themselves in modern Afghanistan and the North-West Frontier Province in present-day Pakistan by the first half of the 5th century, and the Gupta emperor Skandagupta had repelled a Hūna invasion in 455.

      White Huns


      As a result of "Wusun vultures" descending upon them in Transoxiana, the Kidarite powerbase moved in 460 from southern "Red" Balkh to western "White" Khiva, where the Hephthalite dynasty was established by Khingila I. However different sources give different names for this relocation: "The Hsiao-yüeh-chih (Little Yuezhi) have their capital at Peshawar. The King was originally the son of Chi-to-lo, king of the Ta-yüeh-chih(Great Yuezhi). Chi-to-lo was forced to move westwards by the attack of the Hsiung-nu and later made his son guard this city. For this reason, the kingdom was named the Hsiao-yüeh-chih."[12]


      The Greek envoy Rhetor often referred to the "White Huns" as "Kidarite Xionites" when they united with the Uar under the Hepthalite clan. While in India, the Kidarite Xionites became known as Sveta-Hūna meaning "White Huns". They were said to have been of fair complexion according to Procopius, although according to the Central Asian order of cosmic precedence, "White Huns" would simply mean "Western Huns".

      Although they fought against the Sassanians, early 5th century "OIONO" coins (thought to have been minted by Xionite rulers) imitate Sassanian drachmas (for more information on coins see Xionites).

      The Kidarite Xionites flourished under the Hephthalites, until something forced them to migrate from Khiva to Atil under Kandik in the mid-6th century. Not long afterwards, the Hephthalites remaining in Central Asia submitted to Gokturk rule in 567AD.

      Relation to the Huns of Europe


      The Huns already present on the Black Sea Steppes might not have been as closely related to the northern Karakum Desert Kidarites and the related Xionites or Hunas as is usually presumed.[13] Though the Chronicles of Kiev mention how the Ki clan founded Kiev after subjugating the eastern Hunno-Bulgars who subsequently became known as the Kazarig.

      References and notes on Kidarites: 


      1. Sasanian Persia, Touraj Daryaee (2009),  London and New York: I.B.Tauris, p. 17 

      2.  The Empire of the Steppes, Grousset, Rene (1970), Rutgers University Press, p. 68–69 

      3.  The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest (1976), David Marshall Lang, pages 31 and 204: "The Armenian geographer states that the principal tribes of Bulgars were called Kuphi-Bulgars, Duchi-Bulgars, Oghkhundur-Bulgars, and Kidar-Bulgars, by the last-named of which he meant the Kidarites, a branch of the Huns. "

      4.  COINS OF THE TOCHARI, KUSHÂNS, OR YUE-TI, A. Cunningham, The Numismatic Chronicle and Journal of the Numismatic Society

      5.  A NOTE ON KIDARA AND THE KIDARITES, WILLIAM SAMOLIN, Central Asiatic Journal, Vol. 2, No. 4 (1956), pp. 295-297, „The Yueh-chih origin of Kidara is clearly established...“ 

      6.  Kuṣāṇa Coins and Kuṣāṇa Sculptures from Mathurā, Gritli von Mitterwallner, Frederic Salmon Growse, page 49 

      8.  The Cambridge Companion to the Age of Attila, Michael Maas, page 185 

      9. History of Civilizations of Central Asia, Ahmad Hasan Dani, B. A. Litvinsky, page 120

      10. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, pages 372-375 
       
      11.  The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, page 170 

      13.  The Huns, Hyun Jin Kim, p. 49: "Kidarites's name ... may simply indicate that they were the western Huns" 

      ENOKI, K., « On the Date of the Kidarites (I) », Memoirs of the Research Department of the Toyo Bunko, 27, 1969, p. 1–26. 

      GRENET, F. « Regional Interaction in Central Asia and North-West India in the Kidarite and Hephtalite Period », in SIMS-WILLIAMS, N. (ed.), Indo-Iranian Languages and Peoples, (Proceedings of the British Academy), London, 2002, p. 203–224.

      A History of the First Bulgarian Empire



                                           История на Първата Българска Империя




                                                                  Децата на Хуните



                                               Петимата синове на хан Кубрат




      В началото на 7-ми век хуните и българите които заедно са навлезнали в Европа преди повече от 2 века продължават да живеят полу-номаден начин на живот в степите на южна Украйна около бреговете на Азовско море. Към средата на 6-ти век множеството хуно-български племена са управлявани от хан Кубрат от династичният род Дуло. От този род произхожда и Атила наричан Бич Божи от римляните. Кубрат е основател на стара велика България която след неговата смърт започва да се разпада в началото на втората половина на седми век поради разпри между синове му и външния натиск от запад от страна на хазарите. Въпреки, че Кубрат завещава на синовете си да живеят в мир и съгласие и никога да не се разделят след неговата смърт петимата братя бързо се изпокарват, разделят хората помежду си и всеки поема своя път.



      Най големият, Баян, остава там където е роден. Усилията му да спре хазарското нашествие били неуспешни и неговите земи станали плячка на хазарите; той им се подчинил и бил принуден да им плаща данък. Хронистите наричат българите останали под властта на хазарите 'вътрешни' или още 'черни' българи. Арабски пътешественици и историци споменават черните българи и буртасите (друга българска група) като самостоятелни от хазарската власт народности. За тях пишат още и византиийските летописци като патриарх Никифор и Теофан Изповедник, според които два века след разпадането на Велика България българите все още живеят на своите земи и са фактор в региона. Черните българи са споменати и в руския летопис "Повест временьх лет" (932) където се описва война с тях и опустошаването на един български град от русите, които са съюзници на Византия. Българите отговорили с нападения в района на град Херсон (дн. Украйна). Тази им действия говорят, че черните българи са имали самостоятелна държава след разпадането на хазарският хаганат. Екзекуторът на държавата на черните българи е същият Василий II Българоубиец отговорен и за екзекуцията на Дунавска България. През 1016г. Василий изпраща флот срещу размирните българи в Хазария който разгромява армията им, пленява техният архонт Георги Цуло (Дуло?) и го откарва в Константинопол.



      Вторият брат, Котраг, поема на север към устието на Волга където по-късно основава Волжска България. Името Котраг вероятно подсказва, че той е управлявал племето котригури/кутригури. По-късно към тях се присъединяват и други български и сродни на българите племена: берсили, сабири, есегели, бутраси. Сред завареното местно население имало славяни, арменци, фини и др. Столица на Волжска България станал град Болгар, построен където се вливат Волга и Кама. Град Болгар с течение на времето станал важен търговски център. През девети век жителите на Волжска България започват да приемат ислямската религия вероятно заради конкретни политически цели. Едната от тях е освобождаване на Волжска България от васалната зависимост от Хазарския хаганат с помощта на мощния тогава Арабски халифат. Волжска България просъществува до 13 век и въпреки решителната си победа в така наречаната Овнешка битка в крайна сметка е разрушена от монголо-татарите.



      Четвъртият син, Кубер, се придвижва на запад към Панония където се присъединява към аварите и другите прабългари в централната дунавска равнина. Че там е имало прабългари е извън всякакво съмнение и е почти сигурно, че те са придружавали аварите при голямата обсада на Константинопол през 626г. Вероятно са били от същия родов клон, тъй като по-онова време Кубратовите българи заговорничели с императора срещу аварите. Четвъртият син на Кубрат дошъл, за да се присъедини именно към тях. Панонските прабългари останали подвласни на аварите до началото на IX в., когато ще чуем отново за тях. Куберовите прабългари се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. Обаче бунта срещу аварската власт е неуспешен и Куберовите българи се насочват на юг, към земите на Византия. Аварите ги преследват но биват победени от българите в шест последователни сражения. Кубер сключва мирно споразумение с Византия и се заселва в Керамисийското поле (Прилепско поле), намиращо се в днешната Република Македония. От 675 до 677 г. Кубер прави опит да превземе Солун и градът е обсаден от големи групи прабългари, съюзени с бунтуващите се славяни от околните земи. Продължилата дълго време обсада обаче е неуспешна.





      Най малкият, Алцек, мигрира още по далеч и завършва дните си в Равена, Италия. Хронистите обаче използвали Равена като синоним на Италия. В действителност най-младият син стигнал по-далеч. По времето на лангобардския крал Гримуалд (662—671 г.) българина Алцек навлязъл мирно в Италия и предложил на краля да стане негов васал. Гримуалд го изпратил заедно с войската му в Беневент, при сина си Ромуалд, който му предоставил за заселване три села близо до своята столица — Сепинум, Бовианум и Изерния. Той се заселил там с хората си и „до ден днешен“ (един век по-късно) те продължили да говорят отчасти на родния си език.





      Така българите се разделили и се разпръснали из Европа, от Волга до Италия. Остава ни само да разкажем за най-могъщия им клон, единствения, оцелял сред бурите на столетията. Аспарух, третият син на хан Кубрат, не така буен, както по-младите си братя, но по-предприемчив в сравнение с по-старите прекосява Днепър и Днестър и достига брега на долни Дунав.



      Бележка:

      По това време Източната Римска Империя, наричана още и с името Византия била управлявана от император Константин. Византия е литературно понятие въведено след 16-ти век за означаване на Източната Римска Империя.


      Източници: 

      A History of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman